Не искаш ли...
Не искаш ли да се окъпеш в небесата
и като планински връх да си красив,
да прорязваш във сърцето синевата,
раздиращ залеза във облаците с кръв.
Не искаш ли да си на хоризонта,като
кораб тъй далечен гледан от брега,
и да можеш да кръжиш сред морското
небесно огледало, като най-щастлив.
Не искаш ли да вземеш дух от младоста
и вечно със усмивка да вървиш, докато
не стигнеш слънцето на края на земята,
за да видиш сиянието в истинското злато.
Не искаш ли да пиеш от водата на
реката на живота и във водопада й
да се пречистиш в изобилието от
студеното природно щастие.
Ти искаш да направиш всичко
нужно за достигане на туй блаженно
съвършенство, но уви, съдбата ни
отрежда смърт, за да го усетим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Кънчев Всички права запазени
