Не искаш ли...
Не искаш ли да се окъпеш в небесата
и като планински връх да си красив,
да прорязваш във сърцето синевата,
раздиращ залеза във облаците с кръв.
Не искаш ли да си на хоризонта,като
кораб тъй далечен гледан от брега,
и да можеш да кръжиш сред морското
небесно огледало, като най-щастлив.
Не искаш ли да вземеш дух от младоста
и вечно със усмивка да вървиш, докато
не стигнеш слънцето на края на земята,
за да видиш сиянието в истинското злато.
Не искаш ли да пиеш от водата на
реката на живота и във водопада й
да се пречистиш в изобилието от
студеното природно щастие.
Ти искаш да направиш всичко
нужно за достигане на туй блаженно
съвършенство, но уви, съдбата ни
отрежда смърт, за да го усетим!
© Антон Кънчев All rights reserved.
