Не живеем във рай
Аз съм буден по цели нощИ
и не спя, аз горя от тревога,
във мъглата сутрин гарга крещи,
вечер, крие се в змийска бърлога.
Под земята живее ли птица? Не знам..
Като съсел, или змиЯ проклета,
Вино наливам и пия- не ям,
да се напиеш не можеш с мезета.
И мечтая да стигна докрай,
ако трябва ще си вържа нозете,
Не живеем, все пак..не живеем във рай,
изкрещявам в главата си- СПРЕТЕ!
Спрете мисли! Проклети да сте!
От вас няма мира,ни капка покой..
Вътрешно искам всичко да свърши,
или да има обратен завой..
Но не може! Не бива! Поемеш ли- край..
Пътят е стръмен и страшен, но лесен,
Пътят огласян от кучешки лай..
Пътят славен, потаен и тесен.
Те не само лаят,но искат да хапят,
дебнат във мрака да затвориш очи,
и както на есен, листата окапят
и грозни изглеждат ни всички гори.
Тъй и тези кучета страшни,
с опадала козина и кръв във очите
тичат по широките пътища, прашни,
и дебнат кога да ти свият сърмите..
Затуй ще съм буден! Ще пия кафета..
Ще цакам сам карти, със пушка до крак,
След мен я предавам на друг таз щафета,
на друг някой смел безрасъден юнак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
