Не казвай, че грешиш...

Поезия

531 0 1

Ти не казвай, че грешиш, любов...
ето - ще засвири музика без ноти,
да почувстваш песента от Бог,
да прегърнеш с радост днес Живота.

Не падай никога с вина във ров,
защото няма нищо непростимо,
сега усещай във сърцето зов,
там е твоята тъй нужна сила.

Ти не казвай, че грешиш, любов...
ето - ще засвири музика без ноти,
да почувстваш песента от Бог,
да загърбиш мигом своята Голгота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0