31.10.2013 г., 21:54 ч.

Не казвай (До кога) 

  Поезия » Любовна
602 0 0

Не ме поглеждай така -

жар в очите ти личи,

а душата в мен гори -

огън, който не мога да понеса

и от който чак до костите ме боли -

не мога да си позволя да си до мен,

а всичко си ми!

Не казвай, че съм само твоя -

пламва моето сърце

и усмивка ме издава -

всичко за теб давам!

 

До кога ще имам сили

забранен да те обичам

и всяка нощ да се давя в сълзи,

до кога ще имаш сили ти?!

Умориха се да плачат очите,

но душите горят -

любовта е рай и ад,

но с теб пак го избираме -

разпиляваме се и се събираме -

само силата на сърцата си имаме!

© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??