Oct 31, 2013, 9:54 PM

Не казвай (До кога)

  Poetry » Love
888 0 0

Не ме поглеждай така -

жар в очите ти личи,

а душата в мен гори -

огън, който не мога да понеса

и от който чак до костите ме боли -

не мога да си позволя да си до мен,

а всичко си ми!

Не казвай, че съм само твоя -

пламва моето сърце

и усмивка ме издава -

всичко за теб давам!

 

До кога ще имам сили

забранен да те обичам

и всяка нощ да се давя в сълзи,

до кога ще имаш сили ти?!

Умориха се да плачат очите,

но душите горят -

любовта е рай и ад,

но с теб пак го избираме -

разпиляваме се и се събираме -

само силата на сърцата си имаме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...