Не ме докосвай

8.07.2011 г., 22:19 ч.

Поезия

1046 1 3

Не ме докосвай

Не ме докосвай! Ръцете ми са груби.

Девет нощи брали са коприва.

Отдавна нежността си са изгубили.

По нощите откраднаха я самодиви…

Не ме докосвай! Душата ми е камък,

безумно топлина на камъни раздала.

Не влизай в нея – на призраци е замък.

Гласът на мрака там съм приковала.

Не ме докосвай! Очите ми са пепел сива,

безпаметно по друмите разпръсната.

Недей! Дойдох, но вече си отивам

към някакво измислено Възкръсване.

Не ме докосвай! Сърцето ми е въглен черен.

Заключих го със девет катинара.

Във него нощем с ритъм непремерен

танцуват лудо нестинарки…

Не ме докосвай!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

radi. (Ради Стефанов Р)

2011-07-09T12:21:41+03:00

Много е хубаво, Роси. Хваща за сърцето.
valia1771 (Ивон)

2011-07-09T10:21:52+03:00

Харесах!Недей! Дойдох, но вече си отивам

към някакво измислено Възкръсване.
azura_luna (Петя Стефанова)

2011-07-09T08:52:18+03:00

Тя, копривата жули злото, понякога и нежното у човека.В стиха има стигане до хаоса, до неосвоеното, първопораждащото и оставащото след топлината, след огъня, след живота...Заключването с катинар е охранителен обред по самосъхранение...