Не ме докосвай
Не ме докосвай
Не ме докосвай! Ръцете ми са груби.
Девет нощи брали са коприва.
Отдавна нежността си са изгубили.
По нощите откраднаха я самодиви…
Не ме докосвай! Душата ми е камък,
безумно топлина на камъни раздала.
Не влизай в нея – на призраци е замък.
Гласът на мрака там съм приковала.
Не ме докосвай! Очите ми са пепел сива,
безпаметно по друмите разпръсната.
Недей! Дойдох, но вече си отивам
към някакво измислено Възкръсване.
Не ме докосвай! Сърцето ми е въглен черен.
Заключих го със девет катинара.
Във него нощем с ритъм непремерен
танцуват лудо нестинарки…
Не ме докосвай!...
© Росица Христова All rights reserved.
