Не ме докосвай
Не ме докосвай! Ръцете ми са груби.
Девет нощи брали са коприва.
Отдавна нежността си са изгубили.
По нощите откраднаха я самодиви…
Не ме докосвай! Душата ми е камък,
безумно топлина на камъни раздала.
Не влизай в нея­ – на призраци е замък.
Гласът на мрака там съм приковала.
Не ме докосвай! Очите ми са пепел сива,
безпаметно по друмите разпръсната.
Недей! Дойдох, но вече си отивам ...