Не ме е страх
без от страх да затварям очи,
да влизам в морето на дълбоко,
ако в него давиш се ти.
Мога без страх на ръба да стоя,
ако от другият край бъдеш ти...
със зъби и нокти лица да хапя, дера
ако някой някога те оскърби!
Мога! Още сега да те освободя, да те пусна...
ако така направя те щастлив.
Над съня ти да бдя до късно,
само да те докосвам със очи.
Мога от горчивата чаша да пия,
до последната глътка, която най-силно горчи...
ще се усмихвам! На екс ще я изпия,
ако знам, че ще се отровиш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
