Не ме е страх
без от страх да затварям очи,
да влизам в морето на дълбоко,
ако в него давиш се ти.
Мога без страх на ръба да стоя,
ако от другият край бъдеш ти...
със зъби и нокти лица да хапя, дера
ако някой някога те оскърби!
Мога! Още сега да те освободя, да те пусна...
ако така направя те щастлив.
Над съня ти да бдя до късно,
само да те докосвам със очи.
Мога от горчивата чаша да пия,
до последната глътка, която най-силно горчи...
ще се усмихвам! На екс ще я изпия,
ако знам, че ще се отровиш ти...
© Силвия Илиева All rights reserved.
