13.03.2015 г., 23:57 ч.

Не ме е страх 

  Поезия » Друга
424 0 5

Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.

Не ме е страх от празното, във него аз кънтя,
камбана съм във храма на душата.
Изпяла най-кървящите и пламенни слова,
събрала се във болка осъзната.

Не ме е страх от тъмното, та аз съм светлина,
свещица восъчна, иконостасна. 
Изплакала сълзите си, на кладата горя,
приела свойта карма прокълната.

Не ме е страх от стръмното, животът е скала,
заострените зъбери прескачам. 
Крилете си залепям, над бездната летя,
завихрям бури с въздуха сумрачен.

Не ме е страх от Нищото, но плаши ориста
в безверие сърцето ми да бие.
Аз моля се на Бога, дарил ме с Любовта, 
в смирена топлина да го обвие.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За майчиното сърце препятствия няма!Сигурен съм че Господ те обгръща с любов и тези който са с теб и тези който са горе!За любовта!!!Таничка!!!
  • С Стойна! Много ми хареса!
  • "Не ми е страх от Нищото, но плаши ориста
    в безверие сърцето ми да бие.
    Аз моля се на Бога, дарил ме с Любовта,
    в смирена топлина да го обвие."Ще се моля заедно с теб
    молитвата ти да се сбъдне!
    Поздрав за чудесното стихотворение! Лека нощ, Таня!
  • Дареното с любов сърце побеждава всички тъмни сили...
    Чудесна идея!
  • чудесно е !! много ми хареса!
Предложения
: ??:??