Не ме измисляй
Измисляш ме, и пролетна и нежна,
а аз съм есенния лист от лани.
Забравил ли си моите безпътици,
и че лозята ми на вино са нестанали.
Недей да си измисляш приказки,
небивали истории за мен и теб.
В душата ми окапаха безлистни
копнения без звук и ек.
А лятото ми жаркото изпепели се
в рояци спомени от минал век.
На есен с лястовиците, онези белите,
ще тръгна някъде далеч.
Сега е пролет, цъфнали са клоните,
и въздухът мирише на любов,
а в мен живецът не пулсира в пръстите
и във гръдта си не усещам влюбен зов.
Не ме измисляй влюбена и нежна.
Аз нямам и трохичка да ти дам.
Такава съм си тъжна, безнадеждна,
но моля се за обич в своя храм.
Но твоята не ме засища и не стига
за полета на моите мечти.
Тръгни си, моля те, че ме пристяга
в гърдите, че любовта ми не си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
