Не ме кори...
* * *
Не ме кори, че срещам
в съня си твоя лик.
Неволно е, ала усещам
копнеж нестихващ. И боли,
а самотата тъй сковава
и тишината в мойта стая
ме погубва! Този свят за двама е!
Не ме вини, че паднала
е сянка в тез очи
и няма лек.
Ти знаеш как тежи
без мила дума и утеха,
без поглед мек -
като без топла дреха.
Ти знаеш как угасва
пламъкът без нежността
и трудно как зараства
споменът, окъпан със сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
