* * *
Не ме кори, че срещам
в съня си твоя лик.
Неволно е, ала усещам
копнеж нестихващ. И боли,
а самотата тъй сковава
и тишината в мойта стая
ме погубва! Този свят за двама е!
Не ме вини, че паднала
е сянка в тез очи
и няма лек.
Ти знаеш как тежи
без мила дума и утеха,
без поглед мек -
като без топла дреха.
Ти знаеш как угасва
пламъкът без нежността
и трудно как зараства
споменът, окъпан със сълза.
© Теодора Драгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
