* * *
Не ме кори, че срещам
в съня си твоя лик.
Неволно е, ала усещам
копнеж нестихващ. И боли,
а самотата тъй сковава
и тишината в мойта стая
ме погубва! Този свят за двама е!
Не ме вини, че паднала
е сянка в тез очи
и няма лек.
Ти знаеш как тежи
без мила дума и утеха,
без поглед мек -
като без топла дреха.
Ти знаеш как угасва
пламъкът без нежността
и трудно как зараства
споменът, окъпан със сълза.
© Теодора Драгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
