3.09.2020 г., 20:04

Не ме оставяй

1.1K 4 8

Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето
и нощите ще водиш
на каишка.
Защото ще ми забраниш
молитвите,
поискал с устни само
да се смея,
когато роклята ми като птиче
от палавия вятър се развее.
Защото ще прекръстиш
страховете ми
и всичките вини ще изповядаш,
сълзите,
гъделичкащи лицето ми,
под топлите ти пръсти
да избягат.
Не ме оставяй мислеща
пред смисъла!
Предълго съм се взирала
в небето.
Кажи ми, че си тук
и че си истина,
и свещите духни,
за да не светят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Георги - имам най-евтиното хоби - да пиша глупости...сгодно е, да
  • Няма, бе - тук съм.
    А си и пестелива - тъмно, удобно, а и спестяване на свещи.
    Сериозно - много ми хареса!
  • Хубави хора сте....пожелавам много цветно настроение в тази мека есен и творчески незадръжки
  • Прелест!
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...