ria (Гергана Иванова)
284 3180
9.03.2011 г., 20:02 ч.

Не ме оставяй тихо да замлъкна 

  Поезия » Любовна
1384 0 14

Не ме оставяй тихо да замлъкна.

Душата ми бе слънчева камбана -

със вятър от крилете ти безплътни

звънях от обич луда и пияна.

 

На щъркели гнездо ми бе капела.

По изгрев ги изпращах във простора -

над къщи и дървета да се реят,

а вечер да ми шепнат сън за пролет...

 

И нощем, сред цигулки на щурчета,

сънувах, че съм птица и политвам

да пия светлина от твойте шепи,

заключили ме като за молитва...

 

...................................

 

Сега е март. И слънцето потъва

с длетото си на зимата в сърцето.

От паяците как ли ще изтръгна

езика си, без маха на крилете?

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??