Не ме оставяй тихо да замлъкна

Поезия » Любовна

1.6K 0 14

Не ме оставяй тихо да замлъкна.

Душата ми бе слънчева камбана -

със вятър от крилете ти безплътни

звънях от обич луда и пияна.

На щъркели гнездо ми бе капела.

По изгрев ги изпращах във простора -

над къщи и дървета да се реят,

а вечер да ми шепнат сън за пролет...

И нощем, сред цигулки на щурчета,

сънувах, че съм птица и политвам

да пия светлина от твойте шепи,

заключили ме като за молитва...

...................................

Сега е март. И слънцето потъва

с длетото си на зимата в сърцето.

От паяците как ли ще изтръгна

езика си, без маха на крилете?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

прав е Ивайло, трубадур на истинската
и красива поезия си, мила Риа...
докосваш сърцето и душата..
най-сърдечно те прегръщам,
с много обич.

2011-03-14T15:45:11+02:00
ria (Гергана Иванова)

Благодаря ви, пишещи братя и сестри.

2011-03-12T16:25:30+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Е, Рия...не можела си вече да пишеш ли?!
Та стих, като този държи влага за година напред!!!
/не бях писала оценки не помня от кое време, но се върнах и поставих заслужената 6-тица, просто ми се прииска, да го направя, а не че ти държиш на оценките/

2011-03-10T14:39:54+02:00
ellyst (Ели)

Много красиво.

2011-03-10T09:42:15+02:00
radenko (Радко Стоянов)

Поздравления за хубавите стихове и за красивите усещания, които носят!

2011-03-10T09:33:14+02:00