Не ме оставяй тихо да замлъкна.
Душата ми бе слънчева камбана -
със вятър от крилете ти безплътни
звънях от обич луда и пияна.
На щъркели гнездо ми бе капела.
По изгрев ги изпращах във простора -
над къщи и дървета да се реят,
а вечер да ми шепнат сън за пролет...
И нощем, сред цигулки на щурчета,
сънувах, че съм птица и политвам
да пия светлина от твойте шепи,
заключили ме като за молитва... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up