Не ме събуждай още
Не ме събуждай още
Не ме събуждай още! Тъй е рано.
Заснежени, стрехите още спят.
И в къщите, покрити с снежен мрамор,
камините единствено горят.
Разпръскват в тишината огнен пламък,
целуват страстно камъкът студен.
Разтапя се от нежност хладний камък
и пада той на огъня във плен.
Езиците горещи се преплитат
и падат тежко в розовия прах.
Пращят главните в трепетна молитва,
да ги целуне огънят и тях.
Яйцето на деня се е пропукало
и розово-червената зора
посреща ни със знак, че пак е утро
над гордата, заснежена гора…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Все пак много благодаря! 
