Не ме съди
И мен одумвали са ме набожно...
И всяка капка свян съм си събрала...
Да си жена, повярвай ми , е сложно...
По трудните пътеки съм вървяла...
В себе си събирала съм тайни,
не искала след време да признавам...
Борила съм се с чувства в мен потайни,
за да съумея себе си да осъзнавам...
А, че с душата си в много мигове съм съгрешила -
на всеки мъж в живота си прощавам...
След наивността си аз намерих сила
отново като птица да се извисявам...
Не ме съди какво съм изживяла,
когато бил си само полъх в съня ми...
Не ме съди, че грешки съм посявала -
аз поуките от тях съм ги пожънала...
Сега твоите прегръдки аз избрах -
сигурността в тях е моята награда...
Да съхраня сърцето в себе си успях
след всяка върху него срутена аркада...
Десислава Манева - Дема ©️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Манева Всички права запазени
