Не ме съди за детските постъпки,
за грешките, за чувствата ми и за обичта,
защото зная, че не мога да те върна,
щом сърцето ти за мене е заключена врата.
Не ме съди за грубия ми тон,
за острия език, обидите и яростта.
Защото знаех скоро, че ще тръгнеш
и не исках да повярвам във това.
Не ме съди, защото друг ще ме осъди
на страшна болка във оставащите дни -
едно сърце, което все към теб ще тича -
сърцето, което все по тебе вечно ще боли.
© Адриан Иванов Всички права запазени