Не ме съди за детските постъпки,
за грешките, за чувствата ми и за обичта,
защото зная, че не мога да те върна,
щом сърцето ти за мене е заключена врата.
Не ме съди за грубия ми тон,
за острия език, обидите и яростта.
Защото знаех скоро, че ще тръгнеш
и не исках да повярвам във това.
Не ме съди, защото друг ще ме осъди
на страшна болка във оставащите дни -
едно сърце, което все към теб ще тича -
сърцето, което все по тебе вечно ще боли.
© Адриан Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
