Дъжд по прозорците се мята.
Дървета лягат.
Пероноспора от земята
за път се стяга.
Противно всякакви канони
не пърли листи.
Цветец от клонките се рони
и завръз бистри.
Със стихове ще те докосна,
макар небрежно.
А колко сложна, колко проста
е тази нежност.
Сърце готово е за полет -
Крило и Сила.
Не ме сънувай в тази пролет,
недей бе, мила!
© Красимир Дяков Всички права запазени