28.08.2020 г., 10:44

Не ме сънувай

960 4 5

 

Не ме сънувай

 

Не ме сънувай повече, недей,

не искам да си спомняш нищо,

не се обаждай повече, не смей,

аз знам, че всичко е излишно!

 

И сините очи ти забрави,

и любовта ми неразбрана,

отминаха онези светли дни

и само болката остана.

 

Аз нямам място в твоето сърце,

отдавна властва там лъжата,

далече са онези брегове

на любовта и красотата.

 

Не ме сънувай повече, недей,

не искам да си спомняш нищо,

не се обаждай повече, не смей,

аз знам, че всичко е излишно!

 

              Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • лидка (Лидия Кърклисийска) и di_t (Tаня), много благодаря!
  • Хубав стих;
  • Усещам много болка,дано да премине.Обаче е написано прекрасно!
  • veesii70 (Веселка Стойнева), сърдечно благодаря!
  • Не съм сигурна! Колкото и "не"- та да има в стихотворението, има едно подсъзнателно желание да сте отново заедно, въпреки лъжата и тъгата.Така понеаз го усетих.Хареса ми! Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...