20.11.2005 г., 1:12

Не ме търси, не обещавай

1.4K 0 0
             Не идвай, не ми давай своята обич,
             омръзнало ми е да казвам "край" на всичко.
             Уморих се от безкрайните раздели,
             да бъда твоята съдба не искам.

             Не ми казвай, че докрай ще бъдеш с мене,
             не виждаш ли, че лъжеш себе си.
             Без "край" не съществува нищо, никъде,
             "край" има и безкрая на Вселената.

             Измамиха ме. Не ти, а другите,
             а вярвах във голямата, красивата любов.
             Измамиха ме. Излъгаха и чувствата ми,
             а душата ми витае без подслон.

             Сега живея както мога, защото зная
             за мене рицарите не достигнаха.
             А добрите принцове къде ли са -
             умрели са през дълга снежна зима.

             Не ме търси, не обещавай,
             не идвай, спести си чувствата излишни.
             Не ме търси, не обещавай,
             за мене твоята любов е безразлична. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...