Nov 20, 2005, 1:12 AM

Не ме търси, не обещавай

  Poetry
1.4K 0 0
             Не идвай, не ми давай своята обич,
             омръзнало ми е да казвам "край" на всичко.
             Уморих се от безкрайните раздели,
             да бъда твоята съдба не искам.

             Не ми казвай, че докрай ще бъдеш с мене,
             не виждаш ли, че лъжеш себе си.
             Без "край" не съществува нищо, никъде,
             "край" има и безкрая на Вселената.

             Измамиха ме. Не ти, а другите,
             а вярвах във голямата, красивата любов.
             Измамиха ме. Излъгаха и чувствата ми,
             а душата ми витае без подслон.

             Сега живея както мога, защото зная
             за мене рицарите не достигнаха.
             А добрите принцове къде ли са -
             умрели са през дълга снежна зима.

             Не ме търси, не обещавай,
             не идвай, спести си чувствата излишни.
             Не ме търси, не обещавай,
             за мене твоята любов е безразлична. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...