8.05.2009 г., 11:07

Не ме търси... Свобода съм!

1.6K 0 4

Не ме търси

в песента на птиците,

отдавна скрих се

в тишината.

Не искам

да ме гледаш в пълнолуния -

аз блестя само

в тъмнината...

 

 

Не ме търси

в изворна вода,

че по - горчива съм от отлежало вино.

Стаена в

прашинка самота,

лепна по пръстите ти -

като мастило...

 

 

Не ме търси

в крило на пеперуда.

Прекалено малко е,

за да събере моята свобода.

Разпиляна по

калните капчуци,

пиша стихове

за любовта...

 

 

Не ме търси...

Свобода съм!

В шепи няма

да ме уловиш.

Докоснеш ли ме -

тихичко умирам.

Това на себе си

няма как

да го простиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...