Не ме заслужаваш
Простих за болката, простих ти за тъгата,
простих за наранената душа,
опитах и простих за самотата...
Предателството няма да простя!
Докосвал си ме със ръце лъжливи,
целувал си ме с устни - без любов,
игра били са думите красиви -
на подли мисли - призрачен обков.
И как можа в очите да ме гледаш
и да ме лъжеш... Казвай, как можа!
Най- хубавите чувства ми отнемаш
да ги погубиш със една лъжа.
Всичко свърши... Макар, че боли -
за мене поука оставaш...
Да плача след теб?... Не помисляй дори! -
Ти просто не ме заслужаваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
