13.12.2013 г., 21:08

Не мен

586 0 9

август 2013 Румяна Славова 

 

О, наивнико ,не ме обичай!

Не съм таз, 

за която мечтаеш -

съвсем съм различна... 

Сърцето ми, 

кубче лед е - 

обградено с решетки.

Нима искаш от студ да умреш, 

затворен, в тази клетка!?

 

Не ме обичай, наивнико! 

Та аз съм мъжемразка! 

Не би видял в мене добро.

Гнездо си свива, 

в очите ми злото! 

Ще се отчаяш 

и в тебе, от мъка, ще пари! 

 

Наивнико, не ме обичай! 

Аз лъжа изкусно! 

Също като старата циганка, 

дето видя мойта буква 

в кафеената чашка - 

на дъното... 

За разлика от нея 

аз в бъдещето виждам - 

ще бъдеш страшно самотен! 

 

Не ме обичай, наивнико! 

Бурите в мойта душа 

си уговарят среща! 

Мълниите - единствената светлина 

огряваща в мрака ми... 

Ще те погубя! 

Не ще доживееш до изгрев 

и за милост ще молиш! 

 

Наивнико, не ме обичай! 

Коварна съм, като змията, 

примамила Ева 

в райската градина, 

от забранения плод да отхапе! 

Познавам греха, 

откакто в света роден е! 

Ще те примамя със хитрост 

и ще те оставя да страдаш! 

 

Не ме обичай, наивнико! 

Не съм от онези кротките, 

красивите духом! 

Красотата ми външна е - 

параван за горчивите мисли! 

Внимавай! 

Ще бъдеш смъртоносно 

и "красиво" отровен! 

 

Наивнико, не ме обичай! 

От мен лесно 

не ще се откажеш! 

Щом обсебя сърцето ти, 

не ще ме забравиш! 

Не си мисли, 

че си силен... 

Силата е в моята пазва 

и в медните устни... 

Но езикът ми е двоен! 

 

Не ме обичай, наивнико! 

Не знаеш от кой панаир се връщам! 

Там, за дълго

хамелеон пред хората играех! 

Не би разбрал 

кой е истинският 

цвят на мойте чувства... 

А може би нямам такива!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....