Не мен
август 2013 Румяна Славова
О, наивнико ,не ме обичай!
Не съм таз,
за която мечтаеш -
съвсем съм различна...
Сърцето ми,
кубче лед е -
обградено с решетки.
Нима искаш от студ да умреш,
затворен, в тази клетка!?
Не ме обичай, наивнико!
Та аз съм мъжемразка!
Не би видял в мене добро.
Гнездо си свива,
в очите ми злото!
Ще се отчаяш
и в тебе, от мъка, ще пари!
Наивнико, не ме обичай!
Аз лъжа изкусно!
Също като старата циганка,
дето видя мойта буква
в кафеената чашка -
на дъното...
За разлика от нея
аз в бъдещето виждам -
ще бъдеш страшно самотен!
Не ме обичай, наивнико!
Бурите в мойта душа
си уговарят среща!
Мълниите - единствената светлина
огряваща в мрака ми...
Ще те погубя!
Не ще доживееш до изгрев
и за милост ще молиш!
Наивнико, не ме обичай!
Коварна съм, като змията,
примамила Ева
в райската градина,
от забранения плод да отхапе!
Познавам греха,
откакто в света роден е!
Ще те примамя със хитрост
и ще те оставя да страдаш!
Не ме обичай, наивнико!
Не съм от онези кротките,
красивите духом!
Красотата ми външна е -
параван за горчивите мисли!
Внимавай!
Ще бъдеш смъртоносно
и "красиво" отровен!
Наивнико, не ме обичай!
От мен лесно
не ще се откажеш!
Щом обсебя сърцето ти,
не ще ме забравиш!
Не си мисли,
че си силен...
Силата е в моята пазва
и в медните устни...
Но езикът ми е двоен!
Не ме обичай, наивнико!
Не знаеш от кой панаир се връщам!
Там, за дълго
хамелеон пред хората играех!
Не би разбрал
кой е истинският
цвят на мойте чувства...
А може би нямам такива!?
© Румяна Славова All rights reserved.
" Всеки си намира майстора",обаче...
