Не ми беше нужно...
Не ми беше нужно...
Не ми беше нужно небе,
щом можех да се взирам в твоите очи.
Ти беше слънцето във мрака,
не ми трябваха звезди.
Не исках свежестта на утринна роса,
когато усмивката ти бе по-ведра от изгряваща зора.
Не ми бяха нужни пролетни цветя уханни,
щом ароматът ти бе по-хубав от този на кокичетата ранни.
* * *
Сега бих избрала облаци и мрак, и студ
пред твоите стъклени очи, помътнели от омраза...
Бих живяла със спомена за някой друг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
