deimy (Надежда)
9

Aug 9, 2009, 11:49 PM

Не ми беше нужно...

Poetry » Other

1.3K 0 3

Не ми беше нужно...

Не ми беше нужно небе,

щом можех да се взирам в твоите очи.

Ти беше слънцето във мрака,

не ми трябваха звезди.

Не исках свежестта на утринна роса,

когато усмивката ти бе по-ведра от изгряваща зора.

Не ми бяха нужни пролетни цветя уханни,

щом ароматът ти бе по-хубав от този на кокичетата ранни.

* * *

Сега бих избрала облаци и мрак, и студ

пред твоите стъклени очи, помътнели от омраза...

Бих живяла със спомена за някой друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0