Вятър зимен вее,
бяло брашно сее.
Тупа - лупа - тупа,
нивите затрупа.
Не ми бил ветреца,
най ми бил снежеца.
Тупа - лупа - тупа,
къщите затрупа.
Вятър брашно сее,
бяла песен пее.
Тупа - лупа - тупа,
зимна песен пее.
Не ми бил ветреца,
не ми бил снежеца.
Била мома Цеца,
де килим си тупа.
Тупа - лупа - тупа,
тупа - лупа - тупа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
