Не ми е нужно много,

само да те има тебе.

В този малко странен свят.

Където би ми стигнало да съм потребна.

И две очи за мене да искрят.

Не ми е нужно много.

Просто топлото ти рамо,

когато съм на кръстопът.

Ръцете ти да ме изгарят.

Ах!... Тъй прекрасен би бил светът.

Не ми е нужно много...

Всъщност мъничко ми трябва.

Твоите нежни две ръце.

Прегръдките ти, разпалващи жарава.

Тогава пълно би било това сърце.

Не ми е нужно много,

Само да те има тебе.

От щастие да се изгубя.

Останалото ще е във властта на времето.

Каквото трябва ще се случи.

©П.В.