Jul 22, 2020, 9:52 PM

Не ми е нужно много

  Poetry
1.1K 0 0

Не ми е нужно много,

само да те има тебе.

В този малко странен свят.

Където би ми стигнало да съм потребна.

И две очи за мене да искрят.

 

Не ми е нужно много.

Просто топлото ти рамо,

когато съм на кръстопът.

Ръцете ти да ме изгарят.

Ах!... Тъй прекрасен би бил светът.

 

Не ми е нужно много...

Всъщност мъничко ми трябва.

Твоите нежни две ръце.

Прегръдките ти, разпалващи жарава.

Тогава пълно би било това сърце.

 

Не ми е нужно много,

Само да те има тебе.

От щастие да се изгубя.

Останалото ще е във властта на времето.

Каквото трябва ще се случи.

©П.В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...