На мен не ми отива да съм щастлива,
на моите очи най им прилича да плачат с диамантени сълзи
и усмивката ми пропита със солта е най-красива,
и сърцето ми свито от студа до пръсване боли.
Върху лице от тъга, с тънка четка,
най-изкусно рисувам самота.
Не ме карай да се смея,
този смях ще те води по най-мрачната алея,
не ме карай да те гледам,
не топлина, само лед мога да ти дам.
Моят поглед и най-святото убива,
в моите ръце и най-червената роза става сива. ...