Тежко е, когато си далече
сега не знам накъде вървя...
Няма я твоята опора вечер,
сега изпитвам една вина.
Нужен си ми, за да живея,
зад ъгъла не виждам твоето лице.
Плаче ми се, но не смея,
каква каша е в моето сърце...
Трепна без твоето докосване
като струна самотна обеззвучена.
Липсваш ми, но не само в нощите,
а и пустите безлични дни...
Не намирам думите, с които да те запленя,
но чувствата са вътре в мене,
блъскат се и напират във сълза.
Необмислена и в миг родена...
Няма те, а тази самота
ме гони бързо като "Експрес"...
Скривам се!
Но, ето пак...
мъчи се да те извади от мойте мисли...
Свършва се!
Нещо, пак...
Дали е край или начало...?
Замайвам се, но не е стрес,
не ми отнемайте любов такава...
© Ваня Всички права запазени
Готяна близалка:Р