16.09.2008 г., 21:21

Не ми отнемайте любов такава...

998 0 1

Тежко е, когато си далече

сега не знам накъде вървя...

Няма я твоята опора вечер,

сега изпитвам една вина.

 

Нужен си ми, за да живея,

зад ъгъла не виждам твоето лице.

Плаче ми се, но не смея,

каква каша е в моето сърце...

 

Трепна без твоето докосване

като струна самотна обеззвучена.

Липсваш ми, но не само в нощите,

а и пустите безлични дни...

 

Не намирам думите, с които да те запленя,

но чувствата са вътре в мене,

блъскат се и напират във сълза.

Необмислена и в миг родена...

 

Няма те, а тази самота

ме гони бързо като "Експрес"...

Скривам се!

Но, ето пак...

мъчи се да те извади от мойте мисли...

 

Свършва се!

Нещо, пак...

Дали е край или начало...?

Замайвам се, но не е стрес,

не ми отнемайте любов такава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...