Не ми отнемайте любов такава...

Тежко е, когато си далече

сега не знам накъде вървя...

Няма я твоята опора вечер,

сега изпитвам една вина.

Нужен си ми, за да живея,

зад ъгъла не виждам твоето лице.

Плаче ми се, но не смея,

каква каша е в моето сърце...

Трепна без твоето докосване

като струна самотна обеззвучена.

Липсваш ми, но не само в нощите,

а и пустите безлични дни...

Не намирам думите, с които да те запленя,

но чувствата са вътре в мене,

блъскат се и напират във сълза.

Необмислена и в миг родена...

Няма те, а тази самота

ме гони бързо като "Експрес"...

Скривам се!

Но, ето пак...

мъчи се да те извади от мойте мисли...

Свършва се!

Нещо, пак...

Дали е край или начало...?

Замайвам се, но не е стрес,

не ми отнемайте любов такава...