Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
19.07.2021 г., 14:50 ч.  

Не ми се пише. Край. Финал. 

  Поезия » Философска
422 5 16

Не ми се пише. Край. Финал.
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива  – поко̀рен,
да замени нощта  – за ден.

 

Да бъде за разходки ат,
да носи тежки телеса.
Унил, проскубан и нерад,
все да сънува небеса.
Душата си магична как,
да крие той сред кал и мрак?

 

С насмешка жилва го камшик,
тупти белязаната плът.
А шибащият е велик –
магията му сторва път.
А мракът има сто души,
поета кой ще утеши?

 

Пегасе, само намери,
светулков лъч, от славей глас,
щурче  – заплакало в зори –  
ще прати Бог дъга за нас.

Той чудеса ни обеща,
от люлка, нашият Баща.

 

Ще литнем двама до възбог –
Луната шие ти крила.
Суров животът е и строг,
такава ориста била.
Небето ще ни възроди
дори по-силни от преди.

 



 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Щурченце... LY!
  • Да ти повярвам ли, Щур? Тц!
    Виж, аз като не мога да рисувам, бродирам. Като не мога да пиша, чета... Твоето перо е чевръсто, обаче. Не на мен тия!
  • Моментни състояния... Знаем си се, нали?
  • И на мен така. Написах се. : )
  • Светеща буболечице, историята познава и по-тежки случаи.
  • Не ти се пише в тоз коптор,
    светулков лъч с жлъч угасил.
    но си Надежда и мотор,
    за светлина ни възродил.
    Камшика дръзко изтръгни,
    Пегасът ти ще долети. 💖
  • Този път не успя да ме разсмееш, Красе, но ти благодаря, че опита. Гуш! Имам си такива моменти, Юрка, но халтурата, кичът и Егото не ми дават мира, така, че...
  • Това ми звучи като ново начало
    "Унил, проскубан и нерад," очаква своята принцеса,
    а принцът е зеленомлад, да търси друга поетеса,
    която ще му върже най на приказките за луната,
    защото музата й днес е тежък белег от съдбата..
  • Помня се сенсей, помня. Валенце, ти 16, а аз над 30 години. Благодаря ви! 💜
  • Ще ритне твоят Пегас и ще бликне нов извор! 🙂
  • Само го напои и ще блеснат очите му като остриета!
    Обичам песните ти, Наде!❤
  • Поздравления, Наде! Великолепна си пак, никакво спиране!
  • Край мен подтичва жребец крилат
    и с копитото си нервно рие...
    Че кой ще е натирил този ат?!
    О,Надежда...Не на мене тия!🤔
  • Не, това не мога да го повярвам!
  • Без коментар...
  • Помниш ли "Не пей ми се"?
    А възраждането е идея, упование и отглас на страх...
    Хубаво.
Предложения
: ??:??