Накара ме да загубя думите си и ума

и после тръгна да си отмъщаваш

за това, че се опитвам да изтрия нея

от спомените ти като със гума,

но не ми се получава.

Прости ми, че вечер с мисълта за теб заспивам.

Прости ми, че и нея не мога да забравя.

Щом затворя очи, грешките си откривам,

но не е лесно да ги поправя.

Времето назад ако можех да върна,

щях да искам по-малко и да ти давам повече,

светът за теб щях да преобърна,

щях да се старая повече…

за да може ти да продължаваш

да ме пренебрегваш и да не ме оценяваш.