10.10.2006 г., 15:56

не мога

907 0 4
Не мога  и не искам аз
да вярвам във съдбата !
Не! Не може таз съдба
да бъде толкова жестока!
В полета, крилата да троши!
Мечтите да направи  пепел!
Надеждите да умъртви!
Животът млад да покоси!

               § § §

Не мога! Не мога да се примеря
със таз съдба жестока!
Не може от устата, трохите да краде!
Не може с раз, сърцата да пробожда!
Не може, майчини души в ада да захвърля
и незбъднати мечти, гроба да поглъща!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръщам те силно Веси!!!
  • Етчи,невероятна си !БЛАГОДАРЯ ТИ ! Само една майка може да ме разбере,че смисълът на живота ни са децата.Без тях е трудно,много трудно напред да продължаваш.ПОЗДРАВИ !!
  • Бъди силна!
    Поздрав, хубаво стихче, въпреки... че е тъжно...
  • Съдбата е така жестока,
    тя прави ни сърцата рани.
    Зная болката ти е дълбока
    и надеждите ти са съдрани.
    Но Веси искам да ти споделя
    че с теб съм мисленно сега...
    Ако можех болката да разделя
    бих ти помогнала на мига.

    Поздрав и прегръдка.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...