Не мога
От по-добрата половина в мен
почти не е останала усмивка.
"Не мога" ми е жизнен псевдоним,
защото не умея да приличам.
Във роговата рамка на деня
със спретнат външен вид и модна линия,
прорязала и моето сърце,
не се видях, аз в модата съм никоя.
И себе си да бъда не посмях.
Коя съм аз? По старому различна?
От грацията древна на жена
не съм поела и едно привличане.
И ако някъде блести емайл,
това ще е от слънцето, обичащо
еднакво всичко, може би и мен,
защото аз не зная да обичам.
А исках да съм някак като вас,
дори да е съвсем несъвършено,
да мога, без значение какво,
да мога ... просто, за да съм потребна.
почти не е останала усмивка.
"Не мога" ми е жизнен псевдоним,
защото не умея да приличам.
Във роговата рамка на деня
със спретнат външен вид и модна линия,
прорязала и моето сърце,
не се видях, аз в модата съм никоя.
И себе си да бъда не посмях.
Коя съм аз? По старому различна?
От грацията древна на жена
не съм поела и едно привличане.
И ако някъде блести емайл,
това ще е от слънцето, обичащо
еднакво всичко, може би и мен,
защото аз не зная да обичам.
А исках да съм някак като вас,
дори да е съвсем несъвършено,
да мога, без значение какво,
да мога ... просто, за да съм потребна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
