Не мога
От по-добрата половина в мен
почти не е останала усмивка.
"Не мога" ми е жизнен псевдоним,
защото не умея да приличам.
Във роговата рамка на деня
със спретнат външен вид и модна линия,
прорязала и моето сърце,
не се видях, аз в модата съм никоя.
И себе си да бъда не посмях.
Коя съм аз? По старому различна?
От грацията древна на жена
не съм поела и едно привличане.
И ако някъде блести емайл,
това ще е от слънцето, обичащо
еднакво всичко, може би и мен,
защото аз не зная да обичам.
А исках да съм някак като вас,
дори да е съвсем несъвършено,
да мога, без значение какво,
да мога ... просто, за да съм потребна.
почти не е останала усмивка.
"Не мога" ми е жизнен псевдоним,
защото не умея да приличам.
Във роговата рамка на деня
със спретнат външен вид и модна линия,
прорязала и моето сърце,
не се видях, аз в модата съм никоя.
И себе си да бъда не посмях.
Коя съм аз? По старому различна?
От грацията древна на жена
не съм поела и едно привличане.
И ако някъде блести емайл,
това ще е от слънцето, обичащо
еднакво всичко, може би и мен,
защото аз не зная да обичам.
А исках да съм някак като вас,
дори да е съвсем несъвършено,
да мога, без значение какво,
да мога ... просто, за да съм потребна.
© Дими Фильова All rights reserved.
