Едно сърце в огъня сякаш горяло
и океани от сълзи изляло,
все пак е цяло.
Сега за теб тупти!
А след месеци или дни?
Знаеш колко пъти са ме предавали
и наранявали.
Сърцето мое малко потъпквали.
Може би себе си трябва да коря,
а не тебе да виня.
Че трудния характер свой
не мога да опитомя.
Че винаги напълно аз се доверявам
и по този начин на своето сърце
болка и страдание подарявам.
И въпреки това не искам
и не мога аз да вярвам,
че ти ще си просто поредният,
а не последният.
© Моника Кълвачева Всички права запазени