Feb 16, 2012, 11:55 PM

Не мога

  Poetry
840 1 0

Едно сърце в огъня сякаш горяло

и океани от сълзи изляло,
все пак е цяло.
Сега за теб тупти!
А след месеци или дни?
Знаеш колко пъти са ме предавали
и наранявали.
Сърцето мое малко потъпквали.
Може би себе си трябва да коря,
а не тебе да виня.
Че трудния характер свой
не мога да опитомя.
Че винаги напълно аз се доверявам
и по този начин на своето сърце
болка и страдание подарявам.


И въпреки това не искам
и не мога аз да вярвам,
че ти ще си просто поредният,
а не последният.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Кълвачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...