Не мога
Да можех душата си объркана да скрия,
в мига, когато те почувствах и приех,
да можех сърцето си ранено да увия,
когато лудо блъска с мислите за теб.
Да можех спомените с пръсти да изтрия,
да не посмеят да се връщат тихо пак при теб,
да можех и очите си с кърпа да закрия,
да не поглеждат с предишния копнеж.
Но мога ли с въже тънко ръцете да превия,
да не поискат около теб да се сплетат,
но мога ли прегради срещу обич да забия,
следите ти да скрият, пътя ти към мен да спрат.
© Сеси Всички права запазени