Не мога, а може би… знам ли?

26.03.2011 г., 21:33 ч.

Поезия » Друга

767 0 4

Не мога веднъж да обичам,
това е загубено време….
Не мога веднъж да се вричам,
животът тече си и искам
от него да грабя с наслада.
Не мога да пиша и пея,
тъй както душата ми иска.
Не мога стрелките да върна,
да искам да бъда оная,
която преследва мечтите
и все по-далече е рая.
Но… мога да бъда си аз!
Пожари разпалила вчера,
до днес негасени остават.
И тлееща в мен е страстта
и жива е тази нагласа
да бъда си част от света.
Да виждам как утро се ражда,
как птици в небето летят
и толкова много надежди
остават си просто... така.
Не мога, а може би… знам ли?
За малко в друг свят да живея
понякога тайно мечтаeх.
А после… пак тук да съм аз.
Защото... го исках и май го и знаех.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.