Не мога, а може би… знам ли?
| Не мога веднъж да обичам, | ||
| това е загубено време…. | ||
| Не мога веднъж да се вричам, | ||
| животът тече си и искам | ||
| от него да грабя с наслада. | ||
| Не мога да пиша и пея, | ||
| тъй както душата ми иска. | ||
| Не мога стрелките да върна, | ||
| да искам да бъда оная, | ||
| която преследва мечтите | ||
| и все по-далече е рая. | ||
| Но… мога да бъда си аз! | ||
| Пожари разпалила вчера, | ||
| до днес негасени остават. | ||
| И тлееща в мен е страстта | ||
| и жива е тази нагласа | ||
| да бъда си част от света. | ||
| Да виждам как утро се ражда, | ||
| как птици в небето летят | ||
| и толкова много надежди | ||
| остават си просто... така. | ||
| Не мога, а може би… знам ли? | ||
| За малко в друг свят да живея | ||
| понякога тайно мечтаeх. | ||
| А после… пак тук да съм аз. | ||
| Защото... го исках и май го и знаех. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
