8.10.2023 г., 12:11

Не мога да го повярвам

970 1 0

Дали такова щастие 
би могло да се опише.
Това, което чувствам
към теб е необикновено.
Дали пък не е само сън,
от който не искам да се будя.
Така когато съм с теб,
сякаш че не е реалност.
Като звезда си в безкрая,
която не мога да достигна.
Но се доближаваш още и още
и ме отвеждаш със себе си.
Толкова съм влюбена,
че не мога да го повярвам.
Това, че вече си в мен,
шепнейки ми – “Обичам те!”
Целувайки устните ми,
раменете ти до моите,
ласкаейки косите ми –
прегърнати един в другиго,
не мога да го повярвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...