Не мога да живея без любов, боли ме! Искам да разкъсам и последния живец и да горя! А разумът не е готов и мисли се за стар мъдрец, но заболя... и полудя... Не мога да живея без любов! Уж силна съм, но не умея да забравя, да оставя да изтлее и пожара в пепел да изпепели, а с тази пепел да посипя побелелите коси... Не мога да живея без любов! Крещи ми се, но глас не ми остана, хвърлих го след нея да я търси, да я вика и зове и дори да онемея само да я доведе! Не мога да живея без Любов, разкъсвам се, раздирана от грешки и не дишам, и не виждам онемяла, опустяла... и сред хиляди насмешки аз нежива съм, макар и неумряла... А сивотата на деня ме задушава и побърква ме и оглупява, а изгревът ме изкушава с дяволски греховна светлина, той прелъстява ме и ме облива и шепне ми, че много съм красива, че иска ме за себе си за миг и проси ме, дори и полужива да изтръгне жаден вик... А той не знае, че не мога и не искам да бъда нечия, оставам просто ничия - създадена от Бога,
неспособна да живея бе ...