5.11.2005 г., 20:55

Не мога да кажа сбогом

1.3K 0 0

Тръгвам си с болка в сърцето,

безсилен да кажа дори и сбогом.

Остана ми да гледам как в моите очи се срутва небето,

и угасват звездите една по една,

не намерили любовта.

А часовника тиктака,

и не може той да чака,

да каже някой обичам те.

И не разбрал дали ти бе любовта,

макар сърцето ми да бъде празна мина,

с хиляди сълзи скрити в очите,

налага се!!!

И без да кажа сбогом,

пак ще си замина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...